Скандално изказване на столичния кмет Бойко Борисов пред българската общност в Чикаго, че “най-големият проблем на България е човешкият материал в страната”, предизвика острата реакция на почти всички парламентарно представени партии.

Изявлението стана причина за гневни изявления на политици от ДПС, “Евророма”. БСП даде извънреден брифинг, на който обяви, че ще сезира Европейската комисия по случая и нарече изявленията на неформалния лидер на ГЕРБ “фашизоидни”.

По време на срещата си с емигрантите в православната църква “Св. Иван Рилски” в Чикаго във вторник столичният кмет разясни пред аудиторията, че търси да внесе от чужбина не само кадри за ГЕРБ, но и прокурори и съдии, защото в България има недостиг на човешки “материал” (запис на срещата може да чуете тук). ”Каква е основата на населението в момента - 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 милиона пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ”, разясни ситуацията в страната Борисов.

Срещу откровението на Борисов първи реагираха от ДПС. “Изказването на г-н Бойко Борисов отвъд океана, в което той определя отделни компоненти на българския народ като лош материал, е проява не само на високомерие, а на нещо по-лошо – на политически цинизъм. Ако деленето на българския народ от ГЕРБ следва възрастови, етнически и религиозни различия, това за пореден път доказва трайни прояви на етническа и верска нетърпимост, съчетана този път с възрастова ксенофобия”, се казва в официално изявление на ДПС. Неформалният лидер на ГЕРБ и движението за втори път влизат в челен сблъсък в рамките на няколко месеца заради изказвания на столичния кмет. Неотдавна Борисов предизвика гнева на хората на Доган с изявленията си, че подкрепя целите на възродителния процес, но не и методите му.

“Подобни думи, изречени от когото и да, е са цинизъм и обида към народа, но изречени от устата на политик, който има амбицията да управлява държавата, са опасни и фашизоидни, насаждат дискриминация и омраза, и подтикват определени групи от обществото една срещу друга”, каза говорителят на БСП Корнелия Нинова по време на извънредната пресконференция, свикана специално заради изявленията на Борисов. А Кирил Добрев нарече “политическо самоубийство” да обявиш половин България за “кофти материал.”

В официално изявление на ромската партия “Евророма” се казва, че са шокирани от изявленията на столичния кмет. Главният секретар на СДС Иван Сотиров пък коментира изявата на Борисов така: “Ако думите не са изпреварили мисълта, те са скандални.” Още реакции по темата - тук.

По ирония на съдбата поредният гаф на столичния кмет съвпадна с огласено днес социологическо проучване на агенция МБМД, според което Бойко Борисов е най-одобрявания политик в България с 45.2% и изпреварва президента Георги Първанов с три пункта. ГЕРБ пък е първа политическа сила с 26% като следващата - БСП, изостава с цели 10%, сочи проучването.

Освен гневни реакции в страната, изявата на Борисов пред емигрантите може да предизвика и международен скандал, защото по време на срещата столичния кмет се изказа и по още една своя “любима” тема - за Република Македония. След като преди време, без да му мигне окото, той официално се обяви за съществуването на македонски език (според българската академична общност такъв няма), във вторник той съжали, че не сме използвали икономически механизми, за да можем да оказваме влияние върху Македония. “С икономически инструменти могат да се постигнат всички цели… Оттук нататък можеш да ги накараш да признаят и историята…”, сподели Борисов.

От презокеанската среща на Борисов долетя и новина за бъдещите намерения на кмета с кого ще управлява. Пред емигрантите той се похвали, че вече има добри отношения с лидера на ДСБ Иван Костов. Борисов сподели, че на няколко пъти се е срещал с него. Тази част от изявленията на столичния кмет обаче изненада Костов. “С ГЕРБ разговори за коалиция не сме водили”, коментира лидерът на ДСБ, но уточни, че по принцип е вярно, че от средата на миналата година партията му и ГЕРБ имат общ противник и заедно действат срещу него.

В опит да спасят лидера си от конфузната ситуация от ГЕРБ се опитаха да отново да оправдаят скандалното му изказване с неправилна интерпретация на думите му. “Аз изслушах целия запис. Там не се говори за човешки материал. Това, което е, че има двучасова среща с българи емигранти, които милеят за родината си, носталгията е огромна и това е, че искат да се върнат в страната ни, но поради всички тези констатации, очакват някаква реална промяна да се случи”, заяви формалният лидер на ГЕРБ Цветан Цветанов.

В късния следобед от ГЕРБ разпространиха официално изявление на Борисов по повод срещата му във вторник. “Според мен проблемът не е в качеството на хората, които живеят в страната, а в качествата на българската политическа класа в момента”, казва столичният кмет и добавя: “Позицията ми като личност и като лидер на ГЕРБ винаги е била позиция на уважение към българската нация в нейното единство - българи, роми, турци.”

Фотограф: Shutterstock

ормалните човешки същества различават доброто от злото. Повечето от нас не одобряват лошите постъпки и вярват, че им се противопоставят в реалния живот. Две наскоро публикувани изследвания обаче показват съвсем друга картина. Макар да различаваме морално недопустимото, повечето от нас не само не му се противопоставят, но дори са способни да измъчват други хора, стига някой друг да поеме отговорността за действията им.

Експериментът на Милграм

Преди около 45 години ученият Стенли Милграм провел експеримент, който днес е част от всеки сериозен учебник по психология. В него доброволци били инструктирани да пускат постоянно нарастващ ток (15V - 450V, стъпка 15V) на друг участник при всеки негов грешен отговор на някакъв въпрос. Всичко било привидно организирано като експеримент за упражнение на паметта. Разбира се, ток реално не протичал, но доброволците не знаели това.

Ролята на изпитван и получаващ наказание играел актьор. Той започвал да охка, да се моли да го освободят от играта и т.н. с нарастването на волтажа. Болката започвала при мними 150V, при около 300V актьорът се молел да го освободят и да прекратят мъчението. След 330V той оставал безмълвен, сякаш е загубил съзнание. Липсата на отговор се брояла за грешка и токът продължавал да расте.

Милграм открил, че около 80% от участниците пускат ток, докато достигнат края на скалата от 450V. Експериментът бил прекратяван след три поредни 450V шока. Четири от пет участници, преминали психологическата бариера от 150V и причинили болка, достигали до тавана от 450V (реално при толкова силен ток болката ще е ужасна). Малцина не се отказвали, дори когато пред тях мним доброволец прекратявал участието си по морални съображения.

Резултатите от изследването са, меко казано, стряскащи. Уви, те били повторени от Милграм няколко пъти и са приблизително еднакви независимо от пола, възрастта, расата, образованието и т.н. на участниците.

Половин век по-късно

Светът в момента би трябвало да е друг. Хората са по-съзнателни и волята за добро на човечеството е по-ясно изразена от всякога. Безбройни са програмите в помощ на бедните, болните, необразованите… Значи ли това, че по-малко от нас ще са склонни да измъчват друго човешко същество?

Повтарянето на експеримента на Милграм в същия му вид днес е абсурдно. Вредата за психиката на участниците, които “измъчват” друг човек, не може да се пренебрегне. Както светът, така и етичните норми на науката еволюират. Все пак д-р Джери Бъргър от университета Santa Clara, САЩ, измисля как да повтори знаменития експеримент, за да видим дали все така можем да бъдем така неоправдано жестоки (Am Psychol 2009; 64:1).

Д-р Бъргър променя незначително експеримента, за да защити психиката на участниците. Например веднага след приключването му те сядат да говорят с психолог, който им помага да превъзмогнат стреса, ако има такъв. Избирани са само психично стабилни хора, а експериментът приключва при (само) 150V. Отделно всеки участник, който се е съгласил, е подлаган предварително на токов удар, за да се увери, че това не е особено болезнено и/или опасно. Експериментът в този му вид е одобрен от етичния комитет на университа Santa Clara.

Резултатите на Бъргър повтарят тези на Милграм. 70% от участниците достигат края на скалата (150V) въпреки охканията и молбите на привидно измъчвания актьор. Отново личният пример не променя съществено нещата и 63% продължават да пускат ток, дори когато друг доброволец е отказал да продължи участието си с думите “не мисля, че мога да направя това”.

Неочаквано или не, днес хората, изглежда, са все така склонни да измъчват друго човешко същество. Според Бъргър в този случай това се дължи на факта, че експериментаторът заявява, че поема отговорността за всичко. По този начин на доброволците им е лесно да се самоубедят, че не носят отговорност, а просто изпълняват чужди заповеди. С подобен аргумент са се оправдавали мнозина пред трибунала в Хага и други подобни съдилища за престъпления срещу човечеството.

Не съм от тях

Преди да пристъпи към изпълнение на експеримента си, Милграм попитал множество свои студенти и 40 психиатри какви резултати очакват. Мнозинството заявили, че почти никой няма да се съгласи да измъчва доброволно друго човешко същество просто в името на експеримента.

Е, грешали са. Хората сме склонни да си мислим, че се съпротивляваме на злото и че когато го срещнем, изпитваме силни отрицателни емоции. Дали е така обаче?

Не съвсем, както ни показва и друго скорошно изследване, представено в списание Science (2009; 323:276). То разглежда нагласите на американски граждани към расизма в навечерието на встъпването в длъжност на първия чернокож президент на страната. Естествено подобно поведение е заклеймено от обществото. Интервюираните хора се отнасят с отвращение и неприемане към расизма.

Такива по принцип са и нагласите на участниците в експеримента на група канадски и американски учени. Той е прост. Доброволци, които не знаят истинската цел на изследването, са събрани в стая. Пред тях две подставени лица разиграват сценка. Чернокож участник отива да си вземе телефона и на излизане удря леко коляното на колегата си експериментатор, който е представител на бялата раса. В отсъствието на чернокожия, другият прави расистки забележки. Учените използват два вида расистки коментари - единият е “умерен”, а другият - изключително вулгарен и обиден.

Резултатите са неочаквани и стряскащи. Всички мислим, че хората ще реагират на коментарите негативно, но практиката показва обратното. За свой партньор в измислен експеримент повечето участници избират расиста (63%). Когато обидни коментари не е имало, по-малко хора избират за партньор участника от бялата раса (53%). А това дали расисткият коментар е по-остър или по-мек пък въобще не се отразява на избора.

Двата описани експеримента показват, че хората мислят по един начин, а постъпват по друг. Очевидно едно е да вярваш, че си някакъв, съвсем друго е да бъдеш действително такъв.